Излезе шутът – мим -
на сцената със блясък,
а публиката беше онемяла.
Със шапка цветна,
на любим палячо,
и сълзи, прилепени по страните.
Разходи се по сцената,
едва не падна,
и мигом – нещо се провлачи...
Почти да седне на земята
с трясък.
Обърна се със гръб, и уж заплака.
Почака малко.
Светлината да притихне.
И рязко се обърна към салона.
Мълчание и смут.
А после...
Изправи се, обърка си поклона –
излезе тъжно - смешния палячо –
със нос картонен.
Усмихна се с усмивка бутафорна,
приведе се напред,
приклекна леко,
едва тогава
истински заплака.
Забрави репликите –
ням, без думи –
решен на всичко,
да представи
своята житейска
мелодрама...
Мълчи салона, полутъмен.
Жужене някакво -
една оса
отнякъде се шмугна
под шапката на нашия приятел.
А той – със колебание изчака –
осата да го жилне, устремена...
Извика горко,
падна на земята.
На сцената житейска -
във разплата.