Любовта ми - като дивата река
течаща незнайно накъде,
сълзата - прилична на мътната вода
и споменът -т ой къде ли ще ме отведе?

Душата ми - с теб е, но чувства се сама,
като черен ангел с прекършени криле,
от Рая изгонен, скитащ сам в нощта,
без крилете ще може ли да оцелее?

Очите ми - кладенец, напълнен със сълзи
и на кладенеца мъртвата вода без жажда пия,
и с всяка глътка душата отвътре гори.
Споменът за теб от себе си дали ще скрия?