StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,855
   Потребители: 12,354
   Автори: 4,004
   Коментари: 318,139
   Точки: 2,660,291
   Съобщения: 155,450
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,804

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Варовикът моли възкръсване

Варовикът моли възкръсване

Помните ли онзи бял парапет,
от който в Бургас се надвесваха
минали и бъдещи удавници,
бавни сватби и бързи погребения?

Помните ли онзи шепот на варовик,
от който вълните утихваха?
Шепот на детство и шепот на порастване.
На петно мармалад върху късата риза.
На червената рокля - заета от мама.
На писма с правописни грешки, но истински.
На блестящи в студено звезди по небето.
Но на лято по устните - истинско лято,
изкълвало на чайките мършата,
за да смели от нея обичане.

Помните ли шепота? Аз не го помня!
Познавам ничия, ръждива мантинела,
увиснала сякаш протеза над соленото.

Но вчера, когато вървях бос по пясъка
случайно намерих една раковина.
И тя ми прошепна най-важната тайна.
„Варовикът идва! - предсказа ми ехото -
Строят кариера каменни хора,
Които не пият.
Не плачат.
Не пеят.
Животът им търси варовик единствено.
Най-белият, най-парапетен варовик -
със който говори само морето.

Ще пият.
Ще плачат.
Ще пеят, когато
надвисне Бургас и света - като шепот
от своята бяла крепост. За дълго."

Още ли помните тайни за изповед?
Помнете! Варовикът моли възкръсване.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2008-11-12
прочитания: 192
точки: 9 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход