Ти тръгваш пак ли да ти казвам, че боли? и тази пустота във мен отново се разгръща дори все още да се отразяваш в моите очи аз гледам всеки миг след теб и те сънувам как се връщаш Върни се, искам да извикам докато си още тук върни се, не отивай, пак започва да вали избърсвам капчиците дъжд от черните ти мигли а после и от моите, солени, тежки, бели Нали разбираше, нали ти беше ясно не виждаш ли кръвта, пресъхваща във мен? или нарочно тръгваш, казано негласно и скриваш се в дъжда проливен, държащ ме в плен Нима наистина е нечовешки сложно? И моето \"сбогом\", крещящо \"остани\" е нямо? Без теб небето сиво е, безмълвно, грозно защото теб те няма, а празнотата в мен расте и става по- голяма