“Денят е като течаща вода,
              водата – като изтичащ ден.”
                               Витаутас КАРАЛЮС, “Двуостро настояще”

Дали са дните ни вода течаща,
или реката е изтичащ ден?
Кой съществува – аз ли в настоящето,
или пък настоящето – у мен?

Дали мълчанието е измама,
или измамата край мен мълчи?
Прелита синя птица – диря няма.
След мен следата също не личи.

Тогава птица ли съм?
Щом съм птица
защо ми са и дом, и роден кът?
Не стига ли една безкрайна жица –
да кацам, щом се уморя от път?

И как – безкрил – прелитам мълчаливо
с нозе по земната небесна твърд?
Смъртта закон ли е за всичко живо,
или животът повелява – смърт?

Какво е “път” – движение, посока
или стремеж до болка, до без дъх?
Какво е “връх” – едно чело високо?
Висок съм, казват.
Може би съм връх?

Не знам!
Разпъват ме на кръст въпроси.
Безкрила птица съм в небето-пръст.
Мой тежък кръст, живот ли си?
Какво си?
Живот, не си ли просто тежък кръст?

Не са ли дните ми вода течаща,
или реката е изтичащ ден?

Кой съществува – аз чрез настоящето,
или пък настоящето – чрез мен?