StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,494
   Потребители: 12,358
   Автори: 4,002
   Коментари: 317,003
   Точки: 2,656,331
   Съобщения: 153,249
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,784

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Въпрос на избор

Във ада бях безкрайно много пъти,
сама до там отъпках си пътека.
Нима не знаеш? Всеки сам избира
как да нарисува в себе си човека.
Та, в ада бях и мислех "трябва да е трудно,
от живота даром никой нищо не е взел".
Лъгах се по думите на другите,
че в мрака се живеело добре.
Страх ме бе главата да повдигна.
Представях си небето от катран,
със пипала, които само чакат
да протегнеш ти нагоре длан.
Под мен земята - мокра от сълзи,
с крака потънали във кал до коленете.
Бях инат. Не исках и за миг дори
да видя другата страна на таз монета.
И паднах. За пореден път.
Но някак не успях да се изправя.
На дъното не бях, а по-дълбоко.
Не исках и да пробвам пак да стана.
Обърнах се. Случайно. Изморено.
Лежах в калта, не - аз бях кал.
Изпълнена с тъга, горчивина и бездоверие.
Очи отворих. Онемях.
Небето цялото вълшебно ми сияеше.
Красиво бе, поръсено със звезден прах
и хиляди звезди магии правеха.
Там рая бе, а не предполагаемия ад.
Само трябваше сърцето да отворя
и облаци дантелени обвиха ме за миг.
С любов изпълниха ме и със вяра,
показаха ми пак какво е да си жив.
Не трябва да е трудно, вече знам го.
Не трябва да е мрачно. Да боли.
Щом с обич си запълниш дните
живееш истински. Живееш и летиш.

11.07.11
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2011-07-13
прочитания: 212
точки: 17 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход