скитам се бос по брега…

рисувам на пясъка мечти…

над мен потрепват хиляди звезди…

Студена вълна в нозете ми се спря… 

безброй раковини разхвърля на брега…

бяла чайка уплашено излетя…

разпери крила и към морето полетя…

Видях те, беше там на скалите… 

тъй неземна в своята красота…

дали си морска сирена…

или просто жена… 

Погледнах те замислен…

видях две хубави очи…

не посмях да доближа и отминах…

но след миг отново се върнах…

Вълшебница ли си, кажи…

пожар в сърцето ми запали ти… 

изгря от нищото за мен…

и превърна нощта в ден…

Милиони звезди потреперват…

усмихват се над тихия град…

луната добър вечер ми казва…

и надежда за любима незнайна…

изгрява пак в тази нощ безкрайна…