Вали, вали, вали,
нощта обляла е Земята,
а в мене болка зла лежи,
сълзите ми с дъжда се сляха.

И спомени неземни ме обгръщат,
напомнят за далечен порив луд
и тихичко до мене те заглъхват,
сълзите във душата ми горят.

А мислите ми бързи и студени,
изгубили жаравата на утрото
безцелно бродят наранени
и търсят пак искрицата на чувството.