Вълча обич
Не пожънах любов. Но пък тиха омраза
ме одраска и върна най-жестоката болка.
С остри нокти се впи и до смърт ме беляза -
да ранявам до лудост, от любов да убивам.
И тогава простих. И на теб, и на мене.
Не разбрах как се случи, но просто утихна.
Вълча обич. Към луната прегракнало вие.
Нека свърши нощта. След това ще съм силна.