ВРЕМЕТО

От нищо мен не ме е страх,
но да не беше времето...
Небето и земята ще сбера,
на цял свят ще поема бремето,
пред нищо няма да се спра...
Но да не беше времето...

Аз всичко мога да направя,
аз мога дом да построя,
да стъпвам мога по жарава!
Стрелката не мога само аз да спра...

Затуй аз непрестанно бързам
и гледам времето да изпреваря -
и моят пъп за слънцето е вързан -
затуй весден ме слънцето изгаря!

Опитвам се стрелката да подпра
с коравото си, яко рамо,
но виждам, че дори за миг да спра
и времето ме сваля на коляно. 

Не знам дали съм уморен
от тази непрестанна битка,
не знам дали ще седна примирен
или ще бъда все за бой орисан... 

О, знам - никой времето не е излъгал
тече то все тъй невъзвратимо...
Но ако мога да надникна
                  ей там, зад онзи ъгъл
със радост аз ще видя -
дори след времето - мен ще ме има.

12.03.2010 г.