Когато враговете те ценят,
а твоите си гледат своята,
изправен посред собсвения път
се чудиш как ще минеш зад завоите.
И спираш по средата – истукан –
сред свои чужд, сред чуждите обичан –
корав гръбнак, поредният балкан,
граничен камък, ничий, ничий, ничий.