Защо поиска да заключа подир теб вратата,
защото знаеш, че ще дойдеш пак ?
Предпазваш ме от произвола на съдбата -
нима ключа, за вярност ще е  знак...
Нима те стряска собствената твоя ярост
с която преминаваш през отключени врати
и веруюто, че не ни е нужна жалост,
затуй, че сме дошли на този свят жени
Или страхуваш се, че може подир теб да зее-
и там на показ да съм аз - една сама жена,
която с празен поглед чака, вятър да довее-
останки жалки, на любов в дома...
Е, четох как написал го е хубаво - Поета,
че само пепел влиза, през врата такава...
Дори оставена без ключ, да скърца клета -
завинаги заключена остава...