Бе времето със вкус на джанки и на вятър

и дните ми нережисирани течаха.

Но този Свят е, казват, целият театър -

безгрижията ми на сцената умряха.

Не ми се падна роля на герой сладникав

и не по Станиславски себе си играя.

Макар че режисьорът често ми подвиква,

аз всичките си реплики прекрасно зная.

Със малки букви името ми е в афиша

и не за мене са аплаузите шумни.

Рецензия критикът няма да напише

за моите от никого нечути думи.

Лицето ми към грим остана алергично.

Костюмите сценични до един са тесни.

Затуй понякога до голо разсъбличам

душата си на сцената на мойте песни.

Завесата ще падне най-накрая - тежка.

И мургави гробари тъпо ще се блещят.

С добре познат финал е драмата човешка -

шумът на суетата ще утихне в свещи...