Добри приятели бяхме с теб,
делихме си радост и болка,
но дойдоха други години.
като река те понесе животът...
Друга ти имаш сега,
тя с друга любов те обича,
а тайничко мойта душа-
в дома ти заключен,наднича,
и от всякога, по силно сега
в жертва на теб се обрича...
Сърцето ми с пулс натоварен,
пази живота ти... в мен...
и раждам те пак,всеки нов ден,
без болка от тази раздяла,
защото, между майка и син,
любовта, вечно жива остава!
D.Patton