Странник окаян се скитам из себе си.
Търся отчаяно тихия кът,
в който да скрия студените месеци,
гневно разкъсвали моята плът.

Ярки отблясъци, жар от огньовете –
спомен от дъх и ухаещ рефрен
скрил съм в дълбоките бездни на моите
чувства, очакващи песенен ден.

Студ и жарава се бият неистово,
песен надвиква зловещия стон.
Бясно се боря, почти антихристово.
Силен възкръсвам след всеки погром!