Във търсене на моя собствен мир,
пребродих много друми (на посоки),
почти умирах... раждах се подир,
прескачах летви екстремно високи.
Раздавах се до капка... и без жал,
преследвах, смело, свойте идеали,
събирах мъдрост, a светът ми цял,
премина през различни интервали...
Усмихвах се... преглъщаща сълзи,
изправях се след всяка нова буря,
бях силна духом... нищо, че боли,
греховността за мен не беше чужда.
Обичах... и изгарях от любов...
във рая дом от обич си направих,
параклис в него изградих си нов,
за миналите крахове забравих...
Във търсене на моя собствен мир,
се губех и отново се намирах...
до теб достигнах и без ориентир,
животът си усърдно конструирах!