StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,070
   Потребители: 12,369
   Автори: 4,005
   Коментари: 318,862
   Точки: 2,648,574
   Съобщения: 156,064
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,763

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ВЪРТЕЛЕЖКА


В привечер, все още жежка,
оглушителен мотор
врътна чудна въртележка
във града ни, на събор.

Случката ще я догоня,
ако че отдавна бе,
а защо така я помня,
тука ще се разбере.

Въртележката блестеше
с панаирна красота,
украсена цяла беше
от основа до върха.

Странни горски нимфи, птици
движеха се по оста,
с буйни къдри хубавици
и с начервени уста.

Под верига, на седалка,
цялата във трепет, в страх,
моята особа малка
завъртя се в такт със тях.

Кръгове все по-високи!
Божичко, къде летя!
Къщи, хора и посоки
станаха като в мъгла.

И каква бе тая свалка,
че зад мен едно момче
хвана моята седалка,
врътна ме, в съседство бе. 

По закон се завъртяхме
като на луна с земя
и усукани летяхме
двама около оста.

Лелеее, що ли ще се случи,
ако скъсат се въжа?!
Как е придошла, бълбучи
долу Старата река!

Аз изгубих „ум и дума“
зарад двойния въртеж,
гняв във тялото ми лумна
към нахалния младеж.

Смееше се закачливо
той на моя ужас тих,
но момчето бе красиво
и нахалството простих.
Но не знаеше, че гледат
долу братчетата две,
чакащи ме да ме вземат
като въртележка спре.

Погнаха го през тълпите,
но нахалникът се скри
и ми дръпнаха ушите
без вина дори. Нали?

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2014-03-31
прочитания: 252
точки: 24 (виж далите точки)
коментари: 7 (виж коментарите)
препоръчано от: 12 (виж препоръчалите)

Вход