/\"Ако ме повикаш, ще бъда там!\"
рефрен от стара ирландска песен/
Днес светът е замлъкнала птица !
И думите бягат от мисли накъсани...
По планинска пътека пробяга вълчица
и на хребета спря се под облаци свъсени...
Подпря ги с муцуна и песен запя им,
изпече в небето златна погача.
Посестрими свои- на пир събра ги.
И взривиха с очите си мрака...
Сърце до сърце, лапа до лапа,
разстоянията мигом се свиха...
Лунен дъжд над нея прокапа
и стихиите четири я благословиха:
с вятъра да се носи и покой да не знае,
водата да я обгръща деня и нощта,
от огъня да излиза, на клада да ухае,
да се връща смирена при майка Земя...
А тя- орисията неизменна приела-
припява на воя на халите със любов...
От челото си праха на времето смела!
Сърцето простряла над света за покров...
Подарено на aw_neli за рождения й ден!
Честито на патерица, сестрице!!!!