StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,732
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,001
   Коментари: 318,318
   Точки: 2,646,008
   Съобщения: 155,718
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,765

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

В зеницата на шепота

Просторът свит е, точката в безкрая.
Животът се изнизва, сякаш пясък.
Дали била съм тук, понякога не зная.
Мъгла.  И зад мъглата – нищо ясно.

Върхът – висок, а качването – стръмно.
Подхлъзнеш ли се, падаш напосоки.
И миг преди от изток да се съмне,
остатък от дъжда са само локвите.

Редуват се възходи и падения,
а помежду им – мъдрост и тъга.
По букви спомените разделени
един след  друг подпалени угасват.

Усмихва се зенитът на живота.
По-често в дланите му аз немея.
Защо ли не можах с фалшиви ноти
поне две песни в мене да изпея.

Сега са болни гласните ми струни.
Така мълча, затворила света си.
Усещам  тихото как пълни с тръни,
но зная, мак сред тях, че ще порасне.

Последно тишината щом полепне
в очите ми, да утолява жажда,
в зеницата на мъдрия ; шепот
и смела, и смирена се прераждам.
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2017-05-16
прочитания: 220
точки: 11 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 7 (виж препоръчалите)

Вход