Неволно се срещнах със Дявола,

плени ме с привидната нежност

на своите слова,

направих му път към душата си,

която със такт облада.



И чувствах, че губя по малко от себе си,

но сякаш лишена не бях,

принесох в жертва на Дявола

от своята човечност, от Бог, любовта.



За миг осъзнах се и в клетка затворих го,

зазидах, но не в мрак, а в светлина,

усетих че чувствам, отново усещах се,

усетих че имам душа.



Но демонът зъл се превиваше, стенеше,

затворен, изпадна в агония там,

съжалих го отново, излъгах се

и пак му дарих свобода.



Все още очаквам да се срещна със себе си,

но не винаги чувствам и сещам вина,

тъй подло, коварно, пронизваш ме с погледи,

дали ще се справя със теб Сатана?!