Загърнат в плащ на зимна нощ, севернякът песента си пак подхвана, а от очите на безмълвните звезди сълзици оживели полетяха. Вятърът ги води в зимен танц, подмамва ги с дъха си, сияещи в пируети ги завърта, но спира, внезапно се обръща и самотни вледенени ги оставя. А те, снишавайки се, с почукване рисуват по прозорците замръзнали мечти. В такава нощ, прошепни ме с кехлибарен глас тихо, много тихо, да чуя само аз.