Нов ъгъл във безкрая си открих
и в него е реална тишината.
Не искам тук да пиша стих след стих,
а само да се рея като вятър.

 Душата ми се сви и замълча,
открила в тишината своя ниша.
Не, не е страшно – дирих свобода –
спокойно реквием да си напиша. 

Омръзнаха ми светска суета,
омръзнаха ми стихове, рефрени...
Омръзнах аз, самият, на света,
сега съм сам в безкрайните селения. 

Е, време е за нов, изискан шут,
да тегли здраво снобската каляска.
Дано не е със моя профил луд,
а само да се смее, ръкопляска 

на всяка простотия от молив,
повърнал върху беличките листи.
А аз си имам вече нов мотив –
отивам в своя ад да се пречистя.