Какво намират пеперудите във светлината, та в сърцето на пламъка, знаейки че е пагубен, се хвърлят? Без него е мрак и тъмата скрива омайността на формите и на крилцата, но погалени от светлина, те сияят и към нея смело се притискат. Към нея, все към нея... докато изцяло ги погълне и изпепели.
Навярно не ги боли, защото тя ги е направила щастливи.
