Мисля си, как бързо времето лети!
Изминаха си девет дни
откакто ни напусна ти!
Не мога да свикна с мисълта,
че няма да виждам повече усмивката
на най-милата жена.
За мен ти беше не просто баба,
а майка и приятелка добра.
Вечно ще нося спомена
за най-добрата баба в своята душа.
В очите ти поглеждайки откривах себе си
затова в сърцето ми завинаги ще си.
Ти беше мила, грижовна, нежна и добра душа,
на всеки в нужда подаваше ръка.
Не заслужаваше жестоката съдба
да си отидеш и да не продължиш
да се радваш на своите внуци и деца.
Когато погледна към синьото небе
си казвам, че може би ни гледаш и закриляш от там някъде!
Скъпа бабо, почивай в мир!
Ще те обичаме безспир!!!