Ще ти го кажа, простичко – недей, не ме обичай,

не търся любовта, ни прошката, не съм виновен…

И тръгна ли си днес по пътя – ти, в него не заничай,

не питай - и дали съм знаял, колко е съдбовен…

Кръстосахме пътеките, случайно сякаш някак,

и някак - под въпрос, дори - дали изобщо знаем…

Но ето, случи се, май драснато било е всякак,

в искра на огъня, в пътеките - да се познаем…

По калдъръм от свои истини, аз в своята вървях,

и огън, под нозете боси, на душата, пареше…

Искриците поела във дъха, най-жарките - втъка,

и със светлиците им, душата ми, те галеше…

Ала сама не срещна - ни твоя дъх, ни топлина,

вървеше си в пътеката, вървеше си в маршрута…

Нозете си преплела, простила всякаква злина,

така прилична бе на мен, но с нея бях - до тука…

Ще ти го кажа, простичко - недей, не ме обичай,

последен, свой Амин, душата ми, без дъх изрича…