StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,761
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,001
   Коментари: 318,394
   Точки: 2,646,335
   Съобщения: 155,044
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,767

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

В отклик на илюзии

Когато пепелта е дълъг вятър,
запомнил дъх от огъня завинаги
и бие тъпан, гонейки ятата,
и жени юга с мумии изстинали, 
душата ми се моли да не стигне
до дъното на тихото пиянство
и в отклик на илюзии да види
героя на измисленото царство, 
носа си как към облаците вири - 
и гледа на света ми през диоптър, 
подобно Господ важен и капризен
с престорено ехидно благородство. 
И нека после дълго ме разнася
с лъжата, че не зная да обичам.
Не мога и не искам да понасям
пияно его с градус неприличен. 
Когато вятърът е път бездомен, 
разнесъл пепелта на клетва димна, 
след кратък сън ще се родя отново,
но вече никога така наивна. 
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2019-06-09
прочитания: 94
точки: 13 (виж далите точки)
коментари: 5 (виж коментарите)
препоръчано от: 10 (виж препоръчалите)

Вход