uFeel.me
В отговор, но не за отмъщение
Автор: Hel4oto,  2 октомври 2007 г. в 00:00 ч.
прочити: 398

Аз съм предателката. Аз.

За първи път не мога да се обърна

и да обвиня някой друг.

Не мога да се жалвам как ми е разбито сърцето.

Всъщност бих могла. Но няма.

Защото няма смисъл. Няма нищо.

Знаеш ли, все така си боли, когато си от другата страна.

Знаеш, разбира се. Или поне би трябвало.

Смешно е. Смешно. Почти до сълзи.

Обаче, повярвай ми, само почти.

Ако беше до мен бих вдигнала рамене

все едно да кажа, че  хората се променят.

Нормално е да се променяш.

Всяка промяна се оказва за добро накрая.

Печелиш веднъж, хиляда пъти губиш.

Такъв някакъв кръговрат се заформя.

Например вече знам, че това,което си направил

и всичко, което си давал, просто няма тежест

пред един миг и една грешка. Няма.

И май това също е в реда на нещата.

Но ти не си до мен.

Мен ли ме няма всъщност?

Аз не мога да губя. За това ми се случва рядко.

Всъщност и двете знем, че това е лъжа.

Но нали винаги има малко „художествена измислица”.

Но и истина да беше, какво значение има

щом това не е предизвикателство?

Щом никога не е било?

Знаеш в кое вярвам повче от всичко-

че щом сега за теб не съществувам

и щом, когато от мене вече нямаш полза,

съм „приятелката” във кавички,

значи никога не ме е имало. Това е.

За любовта не знам нищо.

И никога не бих могла да знам.

                          ***

„Обичам те, това запомни.” Така ти казах някога.

Едва ли си запомнила това. Но днес няма значение.

Защото това не е извинение. Нищо не е.

Просто думи и то не особено хубави.

Особено искрени обаче.  Май наистина

двете твърдения си противоречат...

Не съжалявам, рабираш ли?

Не съжалявам. Жестоко е, нали?

Жестоко. Почти колкото да се излъжеш за Приятел.

Но това важи и в двете посоки.

Да ти призная, заболя ме. Малко. Достатъчно.

Падам, ставам и продължавам. Съвсем, съвсем сама обаче.

Навик ми е вече.

Защото съм сама от години.

Така и не разбра какво точно означава това.

Така и не разбра защо не плача.

Ето я моята голяма тайна-

аз съм сама от години,

защото от години вече за всички ме няма.

А ето я тайната, която си остана тайна-

най-добре ми е когато съм сама.

Мрази ме за това, не ме съжалявай.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me