Свали си очилата –
пак е тъмно.
В очите ти нахлува лепкав мрак.
За връщане навярно ще е късно,
но можем да си помълчим поне.
E, хайде, ако искаш, говори ми.
А аз ще слушам.
Какво се случва с теб, дори не знам.
Когато улиците млъкнат, пусти,
своята любов навярно ще ти дам.
Не виждам... Ослепях.
Не мога да те стигна.
Ти сигурно си плакал без причина.
Във твоя свят аз място не намерих,
но в моя – ти си безутешен.
Оставам тук. Ще те почакам.
Когато се изгубиш в тъмнина,
сложи си очилата
и... ела.