Самотен светофар на пътя черен чака,
в него вперени са хиляди очи.
- Защо ли е застинал в цвят червено? -
Не проумяват хората сега.
Като животът ни е спрял
и сякаш забранява ни да тръгнем,
макар и трудно да се преборим със страха.
Очакваме да светне пак зелено,
но нейде лута се в самота.
Край нас мъглата гъста ни превзема,
и сякаш е изтрила всеки цвят,
душата ни затлачена от кал замира
в очакване на светофара спрял.
А като кърваво око ни гледа светофара,
и иронично смее се на нашата съдба.
Кога ли в сърцата смелост ще намерим
да превъзмогнем силата на таз червена светлина?
Кога ли светофара пак ще светне в зелено,
а чакащите променят ще своята съдба?
Кога ли пак животът ще превърнем
в палитра цветна от любов и светлина?
Кога и чувствата ще се пробудят
и ще обгърнат с обич този свят?
Дали и ние нявга ще поправим
блокиралия светофар на нашия живот?
РМ
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me