А времето е спряло между нас –
на зимата в най-ледените кръпки.
И нека преболее любовта,
рисувайки по теб и мен
най-ледени цветя.
Хрущи снегът под мъжките ти стъпки,
в очакване на цветни пъпки,
и онзи шеметен приятел стар –
пролетния вятър щур...
А времето ще ни дочака –
на зимата под похлупака бял,
там, къде кокиче бяло
нетърпеливо вдигнало е цвят...