В сухите сълзи ще ме намериш,
в съня съм, когато не спиш,
в топлината съм, щом затрепериш,
в хладината, когато се потиш.
В дъжда на пустинята се крия,
в дума на човека без език,
на бедняка в празната чиния,
в греха съм на покаян мъченик.
Там съм – в сянката на тъмнината,
на нероденото дете във гроба,
в черния цвят съм на дъгата,
в парите на просяка в джоба.
В здравето на болния търси ме,
на червея в костната система,
на мъртвия в живота намери ме,
в триумфа на войската победена.
В нищото и никъдето се намирам,
в небитието е моята постеля,
където ме няма, точно там ме има,
вечно търся се, за да се намеря...