Черна тъга с плаща си ме покрива,
безпощадно, без да се прикрива.
Демони зловещи наоколо шептят,
заклинания безмилостно редят.
Поглъща ме мрака зловещ,
мислейки си, че съм нужна вещ.
Душата ми от болка плаче,
изоставена сама, като сираче.
Уморих се да тъна във вечен мрак
и бродя непрекъснато като призрак.
Уморих се да търся лъча светлина,
който би ме дарил с малко топлина.
Нямам сили вече да се боря,
не мога черната магия да преборя.
Нямам вече и желание за промяна,
оставам в мрака и в сълзи обляна.