Едно сърце разбито от живота,
едно сърце да бие веч не ще,
омръзнало му е безкрайно да чака
да намери бряг, на който да умре.

Едно момиче в мрака стене.
То плаче за несбъднати мечти.
Че жена е вече, не иска да приеме
и мисли само как да отмъсти.

От болка пак душата й крещи
и до лудост сякаш я довежда,
и онази мъка дето я души
сърцето й безмилостно пробожда.

И докато там във тъмното седи
лукаво Дяволът й се усмихва,
гледайки до нея как безжизнено лежи
малката й неродена рожба!