Коминът в Рая пуши и се дави
и кълбеста мъгла се стеле долу,
по клоните на старата топола
се веят дрипи в сиво и кафяво;

светът е призрачен и непрозрачен
и вятър търси пътя си в полето,
а месецът – червена точка – свети
като цигара в шепите на здрача.

Три дни мъгла отвсякъде се стича,
гората пука ревматични стави,
а ехото отвръща с глас задавен
и дълго отговорите си срича.

Не вие вълк край пустите кошари,
чакалите край Дунава не лаят,
а спящият Алектрион* не знае
дали е време да събуди Арес.

Мъглата стиска, давеща и гъста,
за гърлото отлитащото време
и то не може дъх да си поеме
под хлъзгавите й и мокри пръсти.

И вятърът дърветата не роши,
а диша влага в гъстите им вежди –
не е тъй лошо, колкото изглежда,
не! – всичко е значително по-лошо.

Тежи кръвта, застиваща във вените,
тежат в душата спомени заспали,
светът се гуши в дрипави парцали
и всичко е миражи и видения.

Като на тежък филм с каданс забавен
и времето в мъглата сякаш спира.
Така ли, Господи, ще се умира?

Коминът в Рая пуши и се дави...

______________________

* Алектрион – в гръцката митология – слуга на Арес. Заспал и не предупредил любовниците Арес и Афродита, че е настъпил денят. За наказание бил превърнат в петел.