Като два края в кръги барабаните на две лица,зад толкова отдадени,отдалечени светове...В кошарата на свободатазрее вятър...От звуците на стъклени мънистакапчукът влиза в ледената призмана кратък слънчев лъч...Зачеват точката на лятна буряот плетеница на изтекъл сняги топлината на зимувалите гълъби...Междинен звън,заради пръстите,прегърнали с дъха си флейта...Червената зора,заситнила в очите на роса,пресича линиите мисълмежду студените овали сивота...Следите й оставят именана камънив несиметрично предсказание...Бамбуков повейсипе вишнев цвят...в една мелодия...