Забрави, че съм твойта русалка
и че принцът си бил, забрави!
Знам, че нашата приказка малка
вече свърши за мене, уви!
Тази приказка толкова тъжна,
аз прочетох, мечтах, преживях!
Вече няма защо да те лъжа,
че за твоята обич копнях!
Ти бе принцът красив и бездушен,
исках твойто сърце да строша,
думи нежни за обич да слушам,
да мълвят твойте устни в нощта!
Уморих се и книгата сложих,
там - дълбоко във мойта душа,
вече твоя да бъда не можех!
В друга приказка - там съм сега!