StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,988
   Потребители: 12,344
   Автори: 3,996
   Коментари: 310,567
   Точки: 2,643,313
   Съобщения: 147,269
   Лексикони: 4,493
   Снимки: 10,768

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

В часа на тихото сбогуване

Дошла съм на земята както всички –
невидима прашинка в този свят:
да дишам, да мечтая, да обичам,
по своята пътека да вървя.

Люляха ме и ветрове, и люлки.
Растях под слънце и под дъждове.
А в нощите ми свиреха с цигулки
щурци, дошли от други светове.

И бури идваха– не ме отвяха.
Порои ми отваряха нов път...
Но стъпките ми вече остаряха,
не ги привлича повече върхът.

Животът е задъхано пътуване.
Ти сам посоката си му избрал.
В часа на най-последното сбогуване
разбираш, че си сътворен от кал.



vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2018-06-11
прочитания: 128
точки: 19 (виж далите точки)
коментари: 6 (виж коментарите)
препоръчано от: 13 (виж препоръчалите)

Вход