Бяла нощ по-светла и от утро…

В лунен лъч танцуват самодиви.

Вълчи вой, а после смях барутен

вади от омаята красива.

Само че, измама е мъглата,

приютила образа митичен.

Самодивите във вълче блато

дрехите си на страстта събличат.

Самодивската вода мълчана

лее се от менците  беззвучно.

И безмълвно, като по покана

на любов старинна ни заучват.

Със напев старинен заиграват

танци кръшни по поляни диви.

Ирисите им в тревата правят,

заклинания да сме щастливи.

И сред маранята  сила жива

сякаш че полита в своя устрем.

В бяла нощ танцуват самодиви

и докосват бъдещето с устни.