Отгръщам нова страница в живота.
Открай докрай със поглед изучавам чистотата.
Очите ми са плувнали в безупречното бяло
на бъдещето, зажадняло за изява.
И в този миг съзирам капка дъжд
върху коленете на чакащия лист.
Кое ли е накарало съдбата да избърза?
Недостига на време или излишъка
на преповторените дни.
Започвам отначало с надежда
да забуля издайническите следи.
Под пръстите ми времето изплува
с една единствена ръждива хризантема.
Не е била петно дъждовната вода,
а радостна сълза на превърната
в действителност мечта.