В мечтите обхождам до края Земята

и пак съм кормчия на моя си сал,

остана зад мене във здрача тъмата,

и пътя, по който до тук съм вървял.

Ще търсиш моята душа неразбрана:

„Къде си сега приятелю, овен?

Какъвто те срещнах – такъв си остана,

а исках да мислиш и ти като мен!“

„На твоята яхта си ти капитана,

под твоя команда са две дъщери,

с попътния вятър, на път в океана,

посоката вярна за тях избери.“

* * *

Все още обхождам с мечтите Земята,

но вече кормчия съм на нов параход,

а сала оставих зад мен в тъмнината,

завързан на кея край речния брод.