Нощ на сенки,точно в полунощ е,
нощ без залеза дошла.
И моят сън отново лош е,
каква и колко съм била.
Затворена в живота на осъдена,
поемам точно в тази нощ,
към рая,от който бях изпъдена,
ранена в душата като с нож.
Нощ на призрачни видения,
без звезди,луна и пак незнам,
поела с хиляди съмнения,
какво ли точно ме очаква там...
Следи от стъпки хиляди пред мен,
но назад следа от мойте няма.
Не зная вече,нощ е или ден,
вървя,а сякаш сянка ставам.
Без дъжд,без сняг,без локви под краката,
за таз картина може би си чел.
Без хора,улици,заставаш пред вратата,
в дъното на дългия тунел.
Дали да чукаш там,или да чакаш,
а там дали е дявол,Бог или съдия,
дали нагоре или пък надолу падаш,
не знам,но крачка и ще разбера...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me