StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,336
   Потребители: 12,359
   Автори: 4,000
   Коментари: 319,060
   Точки: 2,663,325
   Съобщения: 148,936
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,780

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

В Ъ З Р А С Т

 

Пристъпвам в ранния момент от есента,
а още ми е младо на душата,
видът ми не прилича на листа,
които отпътуват към земята.

Не съм и птицата - пенсионер,
лети ми се и си летя все още,
човекът прави го живота чер,
а той да бъде чудо е възможно.

И без да съжаля нито за миг,
че в моята България останах,
аз пак ще кажа: " Господ е велик!"
и докласих без трусове и рани.

И в шеметната младост поживях,
в душа поела чуждите проблеми,
и пролет ми е още, не успях
да съчинявам старчески поеми.

Нататък как ще бъде и не знам,
обаче се усещам още млада
над възрастта минавам с огнен плам
и сили имам просто да се радвам.

11 юли 2019г., София
Росица КОПУКОВА


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2019-07-11
прочитания: 36
точки: 5 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход