В отпуска го пуснах да излезе
от любов и радости, от болки и лъжи,
дълбоко в мене да се скрие, да изчезне,
уж празно е сърцето ми, а ми тежи.
Нищото оковите си сложи
не на ръцете ми, а на душата,
закони с нови заповеди то наложи -
предадох се. Отпуснах се. Апатия!
И следвам вече правилата -
подвластна уставите му научих
и нова - пуста съм, а миналата
в снимките от някога заключих.
Изтрих усмивките и блясъка
от лешниковите очи, сега изстинали.
Отеква някъде далече крясъкът
на всички чувства вече преотминали.