StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,675
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,000
   Коментари: 318,170
   Точки: 2,645,414
   Съобщения: 154,366
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,765

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Утро в очите на куче

Приседнало е вън,
до счупения зъб
на тротоара,
белязано, безполово,
очаква нечий ствол,
човешки, с поглед,
от който, ако  може
да прочете поне,
че някой му се сърди.
Дъхът на зима
се е свил в комина
под вятъра от юг.
От сивото си облаците
спускат водорасли
по избелелите опашки
на преминалите самолети,
а слънцето брои
минутите си
под водата на небето...
... едно, две, три...
скоро ще се появи,
а аз притискам
под обувките си сянката
и съм до кучето,
очавкаме в очите си
да се отвори портата
от двора на зората,
а после да нарамим сенките
и да преминем пътя...
където всеки има работа...
... четири, пет, шест...
лъч пропълзя 
из избеляло рижата,
омърляна с пръстта 
на тази нощ,
бодлива козина.
Прощаваха студено капки
и от гърба търкулнаха тела
да отбележат тротоара...
Следите винаги са мокри,
пропити са от теб, оставят дъх,
ако премине близо друг
да те намери...
Денят излезе върху своя път.
Не ти се сърдя, куче...
И аз съм като теб,
но кой ли знае...
А ти нали не ми се сърдиш?

04.12.2008 г.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2009-01-27
прочитания: 239
точки: 17 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 9 (виж препоръчалите)

Вход