Тази късна луна...
Пак се блещи
в стъклото,
доволна.
Че съсипа нощта ти.
Ще съсипе и
утрото.
И почти... да е два...
А се взирам
във нея неволно.
Тази нощ
нейде потулих съня.
Хладни,
мислите в мен вегетират.
И на пръсти
броят се звездите.
Спиш? Или просто
очакваш да... съмне?!
Няма как!
Няма...
Твойто утро потъва...
Във мрак, непробудно.
Няма утро,
няма...
Няма как...
А луната се спуснала,
и ме гледа
намръщено.
Сякаш знае,
че за теб
няма утро,
което да...
съмне.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me