Сънлива утрин...

Аквариумите отвориха очи,

светвайки лампите си.

---------

По ламарината на прозореца...

Дъждовните капки,

събуждаха мислите ми.

--------

Зората се разпуква...

Като вдигащата се завеса

на театър.

Сцената, се изпълва с актьори.

--------

Коли, хора с кучета -

токчета почукват,

всеки бърза.

Крадецът от светлото се скрие,

с надеждата че седмицата върза.

--------

Сънлива утрин...

Нощта с денят си взема сбогом.

Мъка тежка се усеща.

От кратката им среща.

--------

Едно вечно посрещане,

и сбогуване.

Като при хората -

безкрайно разминаване.

--------

Сънлива утрин...

Сънливо кафе...

Сънлива душа...

Сънливо дете...

Сънят си отива...

Денят пак дойде...

--------

Новият ден...

След сънливата утрин.

В съня не ни оставя

да се изгубим.

Слънцето - наднича през прозорците

и нежно гали ни без думи.

--------

Добро утро на всички...

Иска да ни каже.

Добро утро на всички,

да кажем и ние....

На враговете си даже.

Добро Утро...