Чувствата ми в тъмнина обвити бяха,
гневът обгърнал бе строшената душа.
От всяка доброта и топлота аз бягах,
страхувайки се от нов сблъсък с любовта.

Синкав пламък във очите,
сърце, студено като лед.
Мъст, омраза във мечтите,
болка, гняв... докато не срещнах теб!

Възвърна вярата и обичта,
върна ти мечтите в мен.
Ето, срещнах аз отново любовта...
И в теб надеждата ми е за утрешния ден!

И спри да си повтаряш, че съм никой,
че не чувстваш нищо,
че не искаш нищо днес от мен.
Не виждаш ли, че чувствата са силни,
защо търпиш разяждащата самота.
Нека заедно посрещнем утрешния ден.