Утре ще ме запалиш наново
(На разсъмване)

На разсъмване ме гасиш.
Още паря.
Шепот мъглив
се търкулва по клепките.
Извървял си
поредното разстояние.
И се сгушваш на сигурно.
Между стрехите.
На разсъмване
вечно забравям пътеките.
И се моля за дъжд.
(Да отмие следите ми.)
Да забравя
безстрастното тихо обичане.
Да възкръсна във дива,
гореща стихия.
Ти не следваш гласа на
живите въглени,
дето стенат в кръвта ми
за сляпа неделя.
На разсъмване
пак ме гасиш...
Ала утре...
Утре ще ме запалиш наново.
Да ти посветя.