Тя ще е пушила дълго.

Дълго преди да се срещнем.

За да прогони дима на страха,

че няма да ми хареса.

 

А след цигарата ще се страхува,

че няма да ми хареса

устните й да са дъх от пушек.

 

И ще натъпче борови иглички

в устата си. Почти до глътката,

за да отскубне насила

корена на никотина.

 

Тогава ще се намерим.

Тя ще затвори очи

с надежда да я опитам.

Но как се целува мравуняк,

издигнат от страхове?

 

Ще се пробвам да я целуна

по френски.

А ще успея единствено

да перфорирам езика си.

И ще се дръпне уплашена,

за да не ме задушава.

 

Аз ще си тръгна болящ.

и получил за спомен от нея

недовършен модел пиърсинг.

 

Жената, която ще помня,

е тази, която далече от мен,

дълго ще си фантазира

как ме целува по устните.

Изпепелила мравуняк.

 

И която насън ще целувам

дълго по никотина.

Дълго забравил как мравките

в пръстта ще ни съберат.

 

А ние няма да знаем.

Няма да знаем завинаги,

че сме изтлявали в дулото

на поделена цигара.