Усмивката на мама се изгуби през нощта,
когато се спомина тате в мрака.
И погледът и` тъжен бавно, бавно опустя,
прегърна ни без думи и заплака.

 Дали на този ден се срути старият ми свят,
тогава ли пораснах, днес не помня.
Звездичката на татко се яви, аз я видях,
а после отлетя в нощта злокобна.

 Да, млада бе тогава, ала бързо остаря –
сърцето и` таеше тежка горест.
Не се предаде мама, а застана пред света,
отникъде тя помощ не изпроси.

 Щом внуците потропат днес на нейната врата,
усмивката на мама се завръща.
Ръцете и` - две птици, те не милват, а летят,
децата щом са в старата и` къща.  

19.01.2013